автор: Evensteel

Да потърсим заедно единствената и уникална Истина
В началото беше Истината.
Чистата, уникална и единствена Истина. Нямаше нищо друго.
Но после дойде Човекът и попита. Попита "Защо?". Това беше началото на края на Истината. С всяко ново "Защо?" тя ставаше все по-мръсна, по-замъглена, по-неясна и накрая, за да се спаси, се скри от човешките очи. А Защо-тата се трупаха и трупаха, докато един ден Човеците забравиха за съществуването на Истината. Всеки от тях си измисли своя истина и й се радваше като малко дете, защото си мислеше, че е открил Извора на мъдростта у себе си. Егото на човека растеше пропорционално на истините му. И така... Животът беше хубав. Животът беше красив. Любовта беше красива. И Любовта беше Живот. Така живееше Човекът. Мисълта му се точеше като мазна луканка сред дебрите на безконечното време. Той мислеше, че знае всичко, а за което нямаше отговор или обяснение... прехвърляше го на Бог.
Но един ден един Човек се пробуди. Видя себе си, видя своите истини, видя своя Бог.
Бог стоеше на върха на една Планина. Беше голям и сърдит. Чоплеше семки и размишляваше.
Човекът онемя. Какво да каже? И единственото, което успя да попита, беше: "Какво си ти?". Богът се стресна, огледа се и видя Човека, застанал в подножието на планината. Доволна усмивка се разля по лицето му. "Аз съм Пътят. И Истината. И Живота!" - прогърмя Той.
Човекът тотално се шашна. "Чакай бе! Ти да не си шизофреник? Че ми е писнало от луди, които се мислят за богове!"
Сега беше ред на Бога да се стъписа. "Като се замисля... Знаеш ли, отдавна не съм бил при психоаналитика си. Май е време да го посетя. Наистина не е нормално да съм и трите, нали?"
Човекът се поуспокои като видя колко е човечен Бог и се съгласи с кимане.
Бог се надигна от планината, изплю една семка и се запъти по посока на табелата "Психози и разстройства на личността. Доктор Христозов". Но изведнъж се спря, обърна се и попита: "А ти какво дириш тук?"
Човекът наперено отвърна: "Търся Истината. Онази, която е била преди всички въпроси. Онази, която е единствена и поставя началото на всичко"
Богът каза: "Знаеш ли... Цели 2000 години Човеците твърдяха, че Аз съм началото на всичко. Че Аз съм Истината, и Пътя, и Живота. И в крайна сметка какво излезе? Че аз не съм добре. Истината, която търсиш, е съществувала много време преди мен. Така че не мога да кажа каква е и къде е. Надявам се все още да съществува. И да имаш сили да я понесеш, ако я намериш. А сега лек ден!"
Човекът остана объркан и самотен в подножието на планината. Дълго време се чудеше накъде да поеме. Още една истина се оказа лъжа. Какво да прави сега?
И той тръгна уморен и отчаян да търси тая прословута Истина.
Вървеше ли вървеше и един ден се събуди по средата на път. Широк и гладък път. Това ли беше пътят към Истината? Едва ли... Но човекът продължи да върви по него. И накрая той пак се озова в подножието на планината, на която стоеше Бог.
Човекът се отчая. Озова се там, откъдето тръгна. Бог стоеше отново там, голям и сърдит, и пак чоплеше семки. Бог попита: "Е, какво? Намери ли Истината?"
Човекът нещастен и малко ядосан се тросна: "Ако я бях намерил, щях ли да стоя пред теб?"
Богът се замисли. "Сигурно не"
Човекът на свой ред попита: "Как върви терапията?"
Богът въздъхна тежко. "Какво да ти кажа... Докторът, като разбра че аз не съм Пътя, и Истината, и Живота, се побърка. Сега е в лудницата зад оня ъгъл. Разправя нагоре-надолу, че говорил с Бог. Пълна откачалка е станал...".
"Жалко" - промърмори Човекът. "Надявам се да се оправиш".
"Аз също. А също се надявам да откриеш Истината. За да ми я покажеш и на мен. И аз исках да тръгна да я търся, ама всеки път като се размърдам и хората почват да разправят, че били видели Бог посред бял ден и лудниците се препълват. Та... затова трябва да стоя тук. Иначе Човечеството ще полудее."
"Разбирам" - каза Човекът. "Е, аз ще тръгвам. Беше ми приятно."
"На мен също", каза Богът. "Отдавна никой не е говорил с мен. Всеки чака аз да му проговоря, а след това се ужасява. И аз малко такова... комплекси развивам"
"Спокойно! Всеки Бог е самотен. Като всеки човек" - успокои го Човекът. "А сега сбогом!"
"Сбогом" - избоботи Богът.
И Човекът тръгна. Вървя дни и нощи. Но така и не откри Истината. Видях го последно наскоро. Отново беше говорил с Бог и търсеше тая Истина. Гонеха го някакви, щото имало свободно място в лудницата. Искаха да го пратят там, та да го излекуват от... неразположението на духа. Дано намери Истината някога. Та да я покаже на всички нас.