Да пием за Салиери!
За постоянството и скуката!
За драпането към сполуката
и сухата амбиция за поза,
да заприличаш на звезда, на роза,
на нещо във което не се вписваш,
но го душиш,
убиваш,
стискаш...
Да пием за Салиери-за скучната проза,
за подредените ноти, хигиеничната доза,
в мисловната песен, в бездарната рима,
на фонът му- черен,
как Моцарт го...има!