Времето отново е спряло, хващам приятелска ръка, като на игра. Не се нуждая от въздух защото това е само миг, (на) индивидуална игра със самия себе си. Искаш ли да видиш нещо страхотно?
Топъл смях. Няма значение дали печелиш или губиш... а как играеш. Спомням си за най-младия стар човек, който не се превърна във Фотони. А аз? Животът преминава през нас, както бик в магазин за порцелан. Нащърбване тук, пукване там. И защо оставяме социалните и интелектуалните игри да се случват? За да правят живота по-интересен, или да ни отвличат от наистина случващото се? Хора с картофени сърца. И тя и той, и те. А ти? А аз? Добре де, това е само миг на индивидуална игра. А аз държа приятелска ръка. Трябва да вървя…към времето.
05.10.2007 г.
М. Б.