Задрямала беше твойта душа.
Сърцето ти май бе спрало да бие.
Сериозна стоеше твойта уста,
която нежност обича да пие.
Нямаше пламък във тези очи,
които сега си прехвърлят искри.
Усмивка топла нужна им беше
и вече във тях всичко пламтеше.
А твойта усмивка мене запали.
Твоят поглед тъй ме погали,
че кипна кръвта в моите вени.
Станахме двамата тъй променени.