автор: ocean_soul

Ти ли ми помаха?
Не за сбогом- за довиждане,
иззад златистото
             на планината..
Денят погали ме по бузата
със аромат на дюли и...
                 намигна ми.
Изпращам го със обич-
             да дойде пак..
И може малко да почакам,
и може би ще дойде
                 тъмното..
Но сега обливам се
             със топлина,
бликаща
           от въздуха,
живота вдишвам
         и прегръщам го...