автор: baron

Бялото е продължение на хоризонта
Прекроява тишината в мисъл
Зимата боли...

***
Изтокът прегърна тялото във дим
Дрогираните вени спят
Глупава нирвана...

***
Ръцете ти ме пожелаха
Очите ти ми проговориха
Мозъкът ти ме отрече...

***
Тротоари тичат в улици
Колела примигват на червено
Самотата на регулировчика...

***
Лятото отнесе слънцето на юг
Плажовете плачат за нудистите
Безумието на чайките...

***
Вятърът подгони стиховете по полето
Ръцете - онемели от безсилие
Страстта на циганите...

***
Убих те с думи тази вечер
А искаше да ме обичаш
Ще те оплача в черно...

***
Някога в Елада живееше момиче
Славянски бисер под Акропола
Мария...

***
Денят покрива с нощ недъзите
Съвестите гузно спят
Умората е извинение...

***
Дъждовна вечер в Атина
Полъхва леко Ориентът
Сълзите на аргатина...

***
Ръце за милостиня отминавам
Дете в очите ми
Непокварена игра...

***
Слънцето заспива във ръцете ти
Щастието между две бедра
Изтръпналата нощ...

***
Приятелите дойдоха с лятото
Изпратих ги със есента
Пак съм с теб и чакам зимата...

***
Арабия на гости във съня ми
Бялата дишдаша на пустинята
Шушукаме на чаша чай...