автор: nedelya

Аз не командвам парада
Това са всички предишни
писатели и поети
Живи в мене
Моето бъдеще
Всеки път сърцето ми разтреперват
И пръстите непослушни са от вълнение
Когато поемат дрогата на клавишите

Трябвате ми неистово
Кой иначе ще ми дава
След раздаването
Май и това е цитат

Толкова съм се молила

Болна на любовно смъртно ложе ще легна
Без вас

Още и още
Ще се намери и кой да взима
И при него идете

Неверница бях. Трябва да ми простите
Сега моля не ме оставяйте повече в мрак
Нима и на тази жертва съм вече готова
Да ви загубя да потъна отново
Че дойдохте

Ако ще ме убиват
Вие да сте

Сладка е тази болка
От несамотата и невъзможността

Ако спра да ям и да пия
И без туй вече не спя
(това може и от кафето да е)
За да ви пазя от всичко
Нали обещавате само
моето да ми разрешавате
Че както съм бедна
На всички имена и цитати
Ще взема без да искам
Да разклатя омразата в
Егото на всички богати

Да ме хвърлят в епруветка с надпис
или по-лошо, в златни палати
Всъщност, защо ли пък не
И те имат сигурно нужда, която като мене
Бедняка не са познавали. добре е
Да си представям че с лудост благословена съм
За цял живот
То просто се случва.

Пп за всички непосветени
Думите са най-несъвършения метод за комуникация. Цитат
Имате мене

И сега отново