Защо не можем ние хората да съхраняваме онези, които обичаме?
Кое ни кара да поискаме унищожението им?
целувам лед от устни
заскрежена мойта плът
усукана около пустата ти красота
шепти лъжовни силуети
назъбени и разкривени
рисува бляновете си с пастели сухи
мечтае да е само тя
обаче.....
студено е, крещя напразно
в безкрайното се стича режещия стон
търкаля се по стръмния чукар на мисълта ти
надолу все, докато гасне в тишина
потулваш всичко в бездните на безразличието
откажи се, сили нямам за това
събери остатъка от себе си грижливо
мен не ме мисли, отивай
мога и сама