автор: vesi

Напрау вечи ногу са утчаях,
ма толкус проста чак да съм била...
Седя пусред нущите да чиртая,
пък рими ми са мотат в празната глава.

Как тоз, как онзи чи и тази,
чи ко направили и кво ли не...
Ма кой гу еня, чи за тва са мраза
и питам има ли ли-че-ниЕ?!

То има, знам гу ас, ма ха де,
са чуда на куго да му рика,
с тучилката да земи ма путфане,
чи рими ли шма сетят? Ич биля!

Гу знам това от баба ми Христина -
най-мъдрата и оправна жена -
чи боя сал на грънци не пумага,
затуй гу тачат хе-е-е ут край света!