То е ясно, че вие поетите
възраст нямате...
Да му мислим ние
Простосмъртните.
Пак не можах да откажа
сърцето, кафето, манежа.
И сега търся биле
За оная рана в стомаха парлива
разгоряла се като клада стогрива.
Май търся спасение
в едно заблуждение.
Някой някога искаше на огън да прилича
Мислете за мен като за кладенец.