Започнах да усещам леко главоболие малко след като Ане-Мари заспа. Голото й тяло се очертаваше в полумрака - сребристо и овално, срещу слабата светлина, идваща през прозорците от светещите многоетажни кораби. Аз не можех да спя. Щом затворех очи започвах да медитирам: летях над Линбер и никой не ме забелязваше. Магистралата за Линбер, Тегел, Вединг, Телевизионната кула на Александерплац, Фридрихщрасе, Тиергартен, Европа-Център и Гедехнискирхе, Шарлотенбург ...
И така цяла вечер. Главоболието ми се увеличаваше с всеки изминал час. Аз не заспивах, а в съзнанието ми - само полуреални образи и предполагаеми картини от Линбер, видян през нощта отгоре ...
Линбер - градът за всички.
Сутринта казах на Ане-Мари, че не се чувствам добре и желая веднага след закуската да отпътуваме. Тя беше разочарована, защото бе запланувала програма за още два дена. Не можех да й кажа истината. Може да започне да ме ревнува. А като разбере колко нелепа е тази история, ревността й ще премине в съжаление. Познавам я добре - тя е принципен реалист, макар и понякога да пише стихове.
Първото жилище, което успях да наема след пристигането ми в Линбер, бе в Нойкьолн. Този квартал има две лица: през деня той е приветлив, по Зонен алее е оживено и приятно. Но вечер кварталът опустява, светлините се стопяват и мракът плъзва по страничните, недостатъчно добре поддържани улички. Чувство на страх и неизвестност ме обземаше всяка вечер. Аз, като човек, свикнал до късно да се шляе по улиците, с надеждата, че в този град може да се случи още нещо, стоях в квартирата си и при изгасени светлини поглеждах крадешком през прозореца.
Скоро забелязах, че и други правят така. Разбира се, че това не бе разрешение. Гнетеше ме чувство на потиснатост, опитвах се да се освободя, да изляза от тази изолираност, не можех да пиша ...
Никога не бях изпитвал толкова огромно желание за отдалеченост от някъде, както тогава ...
Така продължи три месеца, след което се преместих в Шарлотенбург. Квартала познавах бегло, но той отдавна ме привличаше с многобройните си кафенета, нестихващото движение на автомобили и хора, ярко светещите Ку`дам и Кантщрасе.
Новата ми квартира се намира на Блайбтройщрасе № 7, шестият етаж вдясно - сравнително тихо и спокойно място. Имам добър изглед, разбирам се със съседите. В началото ме наричаха помежду си "новият", с което явно искаха да подчертаят, че те обитават своите жилища отдавна и аз им изглеждах едва ли не на натрапник. Но те, разбира се, свикнаха с моето присъствие, особено след като веднъж в разговор с хер Кол на стълбището споделих:
- Все едно къде - хората пристигат някога.
СЛЕДВА