автор: onisifor

На ламаринените морски покриви
опашка размахало по солените къщи
със сивосребристата кожа
утрото керемидено слиза,
чакащо джафка,
със рошави зъби куцука прегракнало-
малчуганите карат велосипеди от детство.

Тихите флейти в медта на олуците
бавно загасят грамофонните плочи.
От Китай са донесли бамбукови сладки-
крадецът на праскови ще премине,
дъжд ще поръси.

Пясъчна риба е детството...

Пъстро препуска, прелива в очите си,
нещо синьо-катранено носи в корема си,
крехко целува по пръстите,
бърка в носа на камината
и ходи босо по себе си...

Детсвото-
пясъчна риба усмихната.