автор: XEPO

И рибар съм
Ми да ви кажа нещо и за рибарските ми успехи.Ще започна със закона на Мърфи в тази дисциплина,а именно че слуката спохожда винаги най-големите оплетковци,а аз почти винаги когато такъма ми успее да влезе във водата съм споходен от неимоверен интерес от страна на водоплаващите.Думите "успее" и "водоплаващи" съвсем не са случайно сложени и ще се опитам накратко да обясня защо. Всеки който е бил с мен за риба е очевидец на феноменалните ми замятания със спининг или от ръка в така наречената дънна дисциплина при риболова. Със спининг например мога съвсем успешно да кръстосам кордите на шест колеги разположени на петнайсет метра един от друг без значение от кой фланг са ми застанали,но поради сръчноста ми в разплитането на влакна след около два часа всичко си идва на мястото.Малко по-сложни са нещата при разпъване от ръка-на шише,както му викаме ветераните.За целта ми се усигурява отцепване на район с диаметър най-малко трийсет метра откъм бреговата част,като се отстранява всичко чупливо в периметъра.За хора и животни и дума не може да става освен ако не изпълняват уставни правила като при ядрен взрив,а именно в подземно укритие с дебелина на наблюдаващата менбрана пет санта или ниско залегнали с гръб към мене и снаражени най-малко с каска.
Само ще вметна,че с плочка кюспе и педесет грамова тежест съм имал попадение в центъра на кръгла къмпингова масичка с диаметър осемдесет санта,препълнена с чаши и чинии отдалечена на четиресет и пет метра от мен и то без да нараня по никакъв начин шестимата колеги,който бяха насядали край нея.Имаха късмет хората,че не бях някои малоумник без грам чувство за ориентация и не засякох веднага,а отидох пеша да си дигна такъмите и учтиво да се извиня за недоразумението,при което единия простак ми заяви другия път да опитам с кебапче щото от кюспето имал киселини и нямало да ми клъвне.Дойде ред и за водоплаващите да ви кажа.Единственното радващо нещо в риболова за мен е,че веднъж попаднала във водата стръвта ми привлича всичко живо и ми кълве повече от на всички.По време на един излет използвайки майсторския метод за ловене на свръх големи шарани "на коричка сух хляб" хвърлена с майсторлък на специално място в гъстите папури,което само доаените като мен знаят,поради взаимно недоглеждане засякох една водна кокошка,моля ви се. Отначало ми се правеше на Вела Пеева и искаше да ме заблуди че е риба като се гмурна под вода,но като видя че не ми минават тия ефтини номера полетя ниско над водата към другия бряг. Бях и отпуснал аванса да и гледам сеира,но кордата на макарата свършиии...Тая тъпа кокошка,моля ви се,реши да се връща обаче не при мене,а някъде си и оплете въдиците на почти всички по цялото протежение на брега от лявата ми страна(ми сто и педесет метра аванс и бях пуснал).Леле кво разплитане падна...а имаше и едни селяни дето искаха да ме бият...
Други уроци като риболов на плувка с дълъг телескопичен прът в гъсто обрасла с буйна растителност месност ще ви преподавам друг път.