автор: devita

С поглед спокоен
стоиш.. гледаш
как времето лети
там, на морския бряг,
където обичта прозира
в пяната на водата,
където залеза докосва
морето в нощта.
трепериш.. цвете си
откъсначо от нечия градина.
Ела.. нека те стопля.
И заедно ще видим
първите звезди и луната.