автор: sashtata

Знаеш ли,
осъзнаването на невъзможностите
не ме отчайва.
Просто ме кара
да се чувствам
някак изморена.
Хората са добри
и лоши.
И аз съм така.
И ти.
Носим най-тежкият
и верен кръст -
носим себе си.
А това така изморява...
И когато,
в обречен опит
да се спася от себе си,
като сомнамбул прекрачвам
в онзи,
другият си свят -
на педя, хвърлей
или жаден полет над земята,
не гадай по устните ми
и не се опитвай да ме върнеш.
Затвори очи.
Това докосване
отвъд пространството и думите
е нашата голгота
и ни припомня
за какво сме създадени.