автор: torbalan

Имало едно време едно чудно-хубаво, китно и спретнато селце. Там се намирало от всичко що е нужно, но по малко. Малки нивички и лозя, малки къщички с пълни оборчета, малка църквичка с камбанария, малко училище с кула и часовник, даже и малко кметство с малък, но справедлив кмет. Но най-важното, което имали селяните му, било истинско богатство.
Били много здрави, много весели и много работливи, а най-вече много задружни и справедливи. В това основно, се изразявало тяхното богатство. Разбира се имало за цвят и не чак дотам добри техни съселяни, но те се явявали малцинство в чудно-хубавото селце. Казвало се то, село Весело.
Та , нашата история е за един надменен, но доста глупав селянин от съседното село, който един ден тръгнал на гости до село Весело. И тъй като трябвало да пристигне овреме по своите си дела, бързал под палещото слънце. Вървял вървял и понеже нямал часовник се притеснил да не закъснее. Не щеш ли видял едно стадо овце и овчаря, който блаженно се излежавал на сянка под корема на овена. Та отишъл нашият герой до него, сритал го най-безцеремонно по цървулите и гръмко попитал:" Дърто, ей дърто, стани, стани кажи колко е саата, че си немам соленик!"...Понадигнал се овчаря, примижал леко и отсякъл:" Дванайсе и половина!" и пак легнал на сянка, под корема на овена...Тръгнал си доволен нашият надменен герой, но изведнъж се замислил, спрял се и бързо се върнал при пастиря. Сритал го отново и попитал: "Ми ти, дърто, отгде разбра, ка немаш и ти кат мене соленик!?" Понадигнал се стареца, поотупал се и му рекъл: "Легни първо под овено, като мене, и тогава че ти кажем!" Почесал се нашия, поотъркал се, па се опнал под добичето. А овчаря се подпрял на гегата си, килнал калпака на една страна, усмихнал се благо и казал: "А съг с левата ръка фани опашката на овено!" Хванал я нашия, а стареца продължил: "А съг с десната го фани за срамотиите!" Без много-много да му мисли, глупакът хванал горкото хайванче за въпросното място, па попитал: "И ся, кво да правя, дърто?" Старецът засукал мустак, ухилил се широко и посочил с гегата:"Полеко отмести опашката на овено и погледни еее-те там, на хълмо! Кулата на училището видиш ли я?”, „Видим я!” рекъл оня . „Е щом видиш кулата, погледни пак - че видиш и часовнико на нея"...
Разказвачът ще се въздържи да разкаже какво точно се е случило след това, вие сами се досетете. Но едно е сигурно, надменникът никога повече не обиждал хората около себе си, но си останал все така глупав а овчаря дълго търсил тояга за да си направи нова, още по-здрава гега...