Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 841
ХуЛитери: 5
Всичко: 846

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: pc_indi
:: rosi45
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСело наше, село Весело
раздел: Хумор и сатира
автор: torbalan

Имало едно време едно чудно-хубаво, китно и спретнато селце. Там се намирало от всичко що е нужно, но по малко. Малки нивички и лозя, малки къщички с пълни оборчета, малка църквичка с камбанария, малко училище с кула и часовник, даже и малко кметство с малък, но справедлив кмет. Но най-важното, което имали селяните му, било истинско богатство.
Били много здрави, много весели и много работливи, а най-вече много задружни и справедливи. В това основно, се изразявало тяхното богатство. Разбира се имало за цвят и не чак дотам добри техни съселяни, но те се явявали малцинство в чудно-хубавото селце. Казвало се то, село Весело.
Та , нашата история е за един надменен, но доста глупав селянин от съседното село, който един ден тръгнал на гости до село Весело. И тъй като трябвало да пристигне овреме по своите си дела, бързал под палещото слънце. Вървял вървял и понеже нямал часовник се притеснил да не закъснее. Не щеш ли видял едно стадо овце и овчаря, който блаженно се излежавал на сянка под корема на овена. Та отишъл нашият герой до него, сритал го най-безцеремонно по цървулите и гръмко попитал:" Дърто, ей дърто, стани, стани кажи колко е саата, че си немам соленик!"...Понадигнал се овчаря, примижал леко и отсякъл:" Дванайсе и половина!" и пак легнал на сянка, под корема на овена...Тръгнал си доволен нашият надменен герой, но изведнъж се замислил, спрял се и бързо се върнал при пастиря. Сритал го отново и попитал: "Ми ти, дърто, отгде разбра, ка немаш и ти кат мене соленик!?" Понадигнал се стареца, поотупал се и му рекъл: "Легни първо под овено, като мене, и тогава че ти кажем!" Почесал се нашия, поотъркал се, па се опнал под добичето. А овчаря се подпрял на гегата си, килнал калпака на една страна, усмихнал се благо и казал: "А съг с левата ръка фани опашката на овено!" Хванал я нашия, а стареца продължил: "А съг с десната го фани за срамотиите!" Без много-много да му мисли, глупакът хванал горкото хайванче за въпросното място, па попитал: "И ся, кво да правя, дърто?" Старецът засукал мустак, ухилил се широко и посочил с гегата:"Полеко отмести опашката на овено и погледни еее-те там, на хълмо! Кулата на училището видиш ли я?”, „Видим я!” рекъл оня . „Е щом видиш кулата, погледни пак - че видиш и часовнико на нея"...
Разказвачът ще се въздържи да разкаже какво точно се е случило след това, вие сами се досетете. Но едно е сигурно, надменникът никога повече не обиждал хората около себе си, но си останал все така глупав а овчаря дълго търсил тояга за да си направи нова, още по-здрава гега...


Публикувано от BlackCat на 04.10.2007 @ 22:00:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   torbalan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:52:04 часа

добави твой текст
"Село наше, село Весело" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Село наше, село Весело
от vesi на 07.10.2007 @ 21:04:34
(Профил | Изпрати бележка)
"Туй знам гу ас напрау ут мойта баба,
(дано сига да й лека йй пръстта)
чи боя сал на грънци не пумага,
затуй гу тачат хе-е-е ут край света!"
;-)


Re: Село наше, село Весело
от torbalan (lexx13_dir.bg@dir.bg) на 07.10.2007 @ 21:59:55
(Профил | Изпрати бележка)
Веси-Меси, боя на кратуните помага ли? Че сал на грънци не помага, туй го знам... Но на кратуните Дървеният Господ влива ли поне от малко?

]


Re: Село наше, село Весело
от vesi на 07.10.2007 @ 22:17:45
(Профил | Изпрати бележка)
Той Дървения си е дървен и толкуз!
Ни мой наля му ти ума.
Чи те кратуните какво са -
растение без мозък и душа!

Така чи мисля - нищу не пумага!
Кратуна ли се е рудил - кратуна си е ду живот!
И само гледай бързу да гу пудминаваш,
да ни тъ нерви въупще пу никуй му въпрос!
;-)

]


Re: Село наше, село Весело
от torbalan (lexx13_dir.bg@dir.bg) на 07.10.2007 @ 22:26:53
(Профил | Изпрати бележка)
Уффф! Жалко... Аз пък все не губех надежда, че празната ми кратуна ще се запълни с нещо...То, у наше село ги режат (трапанация един вид) и ги пълнят с вОда....т.е. с тях пълнят во....абе направо гОла вОда, нали ти рекох...

]


Re: Село наше, село Весело
от LATINKA-ZLATNA на 14.10.2007 @ 11:14:04
(Профил | Изпрати бележка)
В Библията пише: С пръчитата да лагаме децата, за да изкараме сатанинското. Но тук става дума за малките кратунки, а за големите - не знам!

]