автор: mattea

Затворете.
Затворете очите и слушайте:
как далечно море се отблъсква
от далечни земи;
как потъващи кораби
все пак се връщат до сушата
И уханният цвят на надеждата
още цъфти.
(Зад луната и борове тихи
така мълчаливи и странни...
на плата недокоснати
от човешка ръка.)
Нека вятърът пее своите песни зловещи
край камъни стари
Нека раснат до счупени кръстове
гъби в тъмни води
Знам:
Че идват
Плътни облаци, тежки от щастие
И на моята улица този дъжд ще вали.
Задължително. Скоро.
Отворете.
Отворете очите
и слушайте капките.
Есен е.