автор: vanilin

Заспя ли, през ключалката поглежда,
прокрадва се край мене тихо нощем -
с надежда за забравена надежда...
Претегля хищно бедните ми мощи...

Разочарован, бавно си отива -
поредна нощ надежда не намерил...
И как го съжалявам!... Преоткрива
най-тъмните местенца и килери...

Каква надежда! Как да го откажа! -
Щом идва, значи все пак тук я има...
Стопя ли му за миг дори куража,
надеждата ми ще умре незрима...

Но някой ден съвсем ще му призлее,
душата ми оголена щом види...
Свещта ще духне, ще ми се изсмее,
от мен завинаги ще си отиде...


Ванилин ГАВРАИЛОВ