автор: kredora

.....На тъмната есенна нощ
денят съзерцава
луната
На тъмната есенна нощ
денят съзерцава
луната
в луната се влюбих
и птиците в буря
крещят
когато нашият впряг
бясно препуска
в посока без път
разбойници дебнат
колелата едва се държат,
да усмирим юздите, ти казвах,
да потеглим по-бавно, във тръст.

Не ме послуша:
"Дий" и
конете препускат, пръхтят
ще стигнем на време,
ти каза

без карта
дори и без път.

Не искам да тръгвам, тогава ти казах,
не е важно да стигнем в ранни зори,

ще стигнем, тогава ти каза,
ти каза

"Дий" и
конете препускат, пръхтят

***
Впрягът естествено се разби.
Да стигнем ....щастаие блаженно,
Нирвана,
към теб се стремим.
Но защо така ни изкуси да те преследваме
безугледно,
щом в себе си я носим,
защо разбихме впряга призори?


23 Септември 2007 г., 05:58:30