автор: marathon

              Неведоми са пътищата
              на човешката страст ...

   Аз съм пристрастен към този град, към неговите улици, площади, кафенета, ресторанти, локали, магазинчета; към това постоянно движение на хора, които живеят тук и които го посещават. Пристрастеността ми към него не е изживяна
и никога няма да бъде, защото има квартали, в които още не съм бил, по чиито улици не съм се разхождал; езера и канали, по които не съм пътувал, хора, с които не съм говорил ...
   Имам усещането, и мисля, че мога да го формулирам правилно, че страстта ми към опознаване на все повече и повече улици,сгради и човешки характери
в града никога няма да отслабне. Линбер е град на всички, град, в който са преплетени съдбите на много хора, живели само няколко години или останали
завинаги в него.
   Разбира се, че аз мога да отида и другаде. В Рим, например. Или да се усамотя в някое малко градче в Харц. Но аз не съм опознал достатъчно добре Линбер, Линбер все още ме привлича. Пристрастеността ми към него с всеки изминал ден расте заедно с чувството ми на приобщеност ...
   да отида и в някое друго кътче на Европа. Париж ... Лион ... Милано или Флоренция. Но ако напусна Линбер сега, той ще продължи да съществува в моята биография като място на недоизживяня страст и мисълта за това едва ли ще ме напусне някога ...

СЛЕДВА