автор: nedelya

НА ЛАТИНКА

Лаская се че от мен не се отказа
Че докато на първия ти коментар отговарях
Беседвах с приятелка също
(Приятелите трябва да се чуват
и уважават ти знаеш)
Каква ли глупост съм измислила
От срам втори път не съм я прочела

Точно ти се надявах да си ми редактора
Да, права си, предпоследният куплет
Трябва да е последен,
Но аз нищо не мога да променям
Опитах първи схих да контролирам
Осакатих го.
Пресъхна като очите изплакани
по изгубена детска мечта.

Думите връхлитат ме,
Това е истина.
Казах на близките:
“Скоро ще свърши”
ама не вярвам.
Има хиляди още.
Май е изграждане.
Многоцветна въртележка.

На тази възраст! Какво падение!
Какво безобразие...
Единственото ми успокоение
Че обядът платен е с емоциите ни ужасни,
Че има сайт без ограничение.
Че срещнах теб и други прекрасни...

От сърце