автор: petrow

Едно време птиците не умеели да летят. Те имали здрави крака и се катерели по клоните на дърветата.
Веднъж една птица се изкачила на самия връх на най-високото дърво в гората, за да види небето, но клончето под нея било тънко, счупило се, тя започнала да пада, в ужас разперила криле и, за свое голямо очудване полетяла.
Светът от горе бил съвсем различен.
Летяла тя във синьото небе, а останалите птици я гледали отдолу. Едни казвали, че да се лети е еснавско, други - че е неприлично, а трети казали, че направо е луда.
Но между тях имало и любопитни. И полетели.
Тези, които полетели, останали птици.
От останалите произлезли хората.