автор: sapfir

Примамлив е зова на синевата.
Птички
излитат
и се изгубват
в далечината.
Но имат силните криле
да се издигат,
да летят.
Не е за всеки свободата.
Товар е
камъкът
на самотата.
Да се подчиним на любовта,
нарисувала
топли,
невидими нишки
между нас хората.
Целувка
на докосващи се устни,
усмихващи се, парещи очи
и вълшебна музика от звуци
преди да се изгубим като птици.