автор: aglika

Отстъпи мястото си мрака на светлика.
Искри прекрасна утринната синева...
Дочувам името си! Ти ли ме извика?
Ти ли протегна там, над мен ръка...?

Целувам утрото ти, тебе те целувам!
Преливам в мисъл, хуквайки по теб!
Не мога с думи чувства да рисувам -
опитвам някак..., с този блед куплет...

Изгряват устните ми в слънчева усмивка!
Докосвам твойте устни и застивам там...
Изгубих Времето...! Виж Лунната извивка -
денят превалил е, нощта е като храм...

Да встъпим там, зад мрачните му двери,
в прегръдка сплели търсещи ръце...
Да извървиме моста на доверието,
граден от нас - зрънце, подир зрънце...