родих любов тамън на време
точни сантиметри и тегло
с мъничко телце, ръчички с пръсти
пристискам в мен, а знам я още бегло
позволиха да я взема в къщи
четох как се гледа, що за грижи
още много рядко ми се мръщи
сигурно не знае какво са излъгани надежди
дадох й от себе си да пие
безсънни нощи се занизаха безчет
сутрин с кански сили се надигам
но в очите блясък нищо, че съм блед
проходи бавно, трудно и с усилия
купих първите обувчици с мерак
да връзва връзките не искам още
рано е за толкоз сложен пирует
оптимист във всяко начинание
труд не жаля, жертвам себе си, старая се
тръгна на училище, поиска книги разни
позна света извън дома ни, мечтае си
годините обаче бясно се търкалят
назад не се обръщат
само аз нещастника зяпам втренчено през рамо
в носталгия по стари дни облян
е, порасна вече таз любов докато зяпам
изчете книгите, които купих без да се замислям
отворих нови хоризонти с километри
да остана чисто сам отново – твърде вероятно
да моля да остане би било егоистично
нали това е кръговрата на нещата
сега и без това скучая прекалено често
ще потърся нова, за да я изпратя на съдбата