автор: thebigplucky

Дари ме Господ с чувства, да я познавам,
Онази Любов -
Голямата -
да я усещам и очаквам.
Наказа ме и да я срещам. И да се провалям.
Обрече ме и да я повтарям, и да страдам.
Многократно.
И след всяко лудо пиянство на душата
да се връщам смачкан към спомена за началото.
И всяко ново начало
да ме отчайва с предопределеността си –
пак да оставам в спомените на някого –
като празна чаша.

Сега се взирам зад тези поглед и усмивка.
Раздират се от свиване усуканите ми мисли.
Гадая знаменията. Тълкувам причини.
Питам се – ти ли си...
Наистина ли...

Ще бъдеш ли
последната голяма любов в живота ми.
Или поредната,
в която ще съм влюбен до безнадеждност.
Ще бъда ли мъжът, обсебил нощите ти.
Или просто топъл спомен
за някоя и друга романтична вечер.

Наказа ме Господ с живот в мисли и спомени –
едни в други да се преплитат и ровят.
И жени, красиви и огнени,
да прегазват през погледа ми.
Със съвестта си да споря.
Със страстите – да се преборвам.

И от всичките пътища в невъзможното –
– да избера точно твоя.
И да ме боли за всеки компромис.
И да не спя нощем влуден от тревоги.
Да се влачи към залеза душата ми. Боса.
Без подслон.
И с ненаситна жажда ме наказа -
– да изгарям и да те чакам...

Идвай, Любов...
Чувал съм - не остаряваш...