автор: perko

Изпях за теб със страст, любовно и горещо,
о, нежно женско тяло аз не един рефрен
и бих възпял накрая най-нежното ти нещо,
от памтивека дето държи мъжете в плен.

Туй щеше да е моя връх неповторим и,
най-нежната ми ми песен, на розата цвета,
но дали му, уви, такова гадно име,
най-грозното и пошло име на света...

Какъв конфуз досаден и срам какъв ужасен!
Позор език безнравствен, позор език суров!
Такава грозна дума за този плод прекрасен -
за този непресъхващ извор на любов!

А колко романтично, с какво очарование
кръщавал си цветя, а тук си се олял!
Най-приказният цвят ей тъй за наказание
нарекъл си с название, достойно за парцал?!

Ах, колко неприятна е тази срамна дума!
Нелепо, тривиално, пет букви само, но
някой ги изрекъл и станал, на, золума,
и тъй поставил пошло в езика ни петно.

Кой бе този изрод, тази подла гнида?
Да вземе да измисли, въшката му с въшка,
за такъв приятел и такваз обида!
Себе си да беше нарекъл той така!

Сигурно е някой ,служещ си с измама,
долен женомразец, пожизнено скопен.
Най-хубавото цвете да сравни без срама
с такава гадория! Кретенът му с кретен!

И сякаш моите чувства с отрова са оплюти,
ядосан съм досадно и злоба ме яде.
Как може толкоз финни, дамски атрибути
да носят имената на пропаднали люде!.

Ах, дано ни прати Господ ум и сила
и светъл лъч да прати по своя херувим,
да можем да измислим нова дума мила
и така срама от нас да заличим.

...Но стига съм разтягал тук пред вас локуми!
Има други способи, вий знаете, мадам,
как да се поправи този гаф без думи...
И слава Богу всъщност, че и аз ги знам!