автор: katbalu

Научи ме да спя под водата,
кислородът и как да филтрирам,
как да вдишвам солена вълната
и да яхвам белопенеста грива...

Покажи ми на дъното мрака,
на водите най- тъмната сила,
заведи ме в пещерата сияйна,
осветена от фосфорна риба...

Научи ме да мога да пея,
тази музика- ехото водно,
научи ме на арфа да свиря,
водораслово и октоподно...

Научи ме, а аз в пълнолуние,
ще отрежа от себе си сянката,
с Оскар Уайлдово нежно безумие,
ще пропъдя далече душата си...

За да скоча в мастилено синьото,
в магистрала от лунна пътека,
и към теб Ихтиандър да тръгна,
на русалка с най- нежната дреха...