автор: marteniza

Засякох я на кораб преди буря.
Живяла бе в мазета и палати.
Не хленчеше, че слънцето прежуря.
Градушката посрещна и изпрати.

Вглъбена бе в сияйна самота.
В постигната хармония на чувствата,
след схватки непосилни със смъртта,
от воини и художници напусната.

Лишена бе от бряг. Жена на път,
взривила завистта на боговете.
В кръвта й, казват, първо бе стихът.
Бе словото - родина на поети.

Изчезваща е тая кръвна група.
Припомни ми за древна епитафия:
"Скиталка бях. По друмите не струпах
богатства, или дом, а биография."