автор: Rumen_ne

Утре е вече фактически днешен ден,
ще си до мен,
СИ до мен!
Утре-днес ще пародирам митически
фрагмент до фрагмент
от моето същинско предисловие на безсловие....
на утрето-днес-
съдбовно , гальовно-
Галя ветровете на терасата
на псевдо-новомислената пицарИя ,
Галя-изтока и запада ,
когато истинско е с тия-
буквалнини,когато си далечност,
и недоказаност, когато
с мен си вечност....
Защо ли пиша четири триточия?....
-защото ми призля от кофтиочия ,
защото ,изток , запад , север , юг-
не са посоките-
та аз съм друг....
Задругите са за другите....
Майсторите се катерят по върха на елхата ,
минават под въжделението на
мойте три цвята-
пурпурно-лилаво ,
зеленолещеоко ,
и мъгливо , без да има сиво....
Катерененето по ствола на същината на поверието ,
че неверието е
ИЗХОД-
това са дръгновщини на епископ,
полял си расото със вино(Божията кръв)
-само и само -
да не Е самотна стръв....
на лумпени , и сурогати.
Моите рогати
съществителности
имат бдителности ,-
ТЕ не оставят чувсвото в жарава-
да тлее , колкото догаря- толкова.
От паметта пониква морковът-зеленото нагорееее!
Блян за кокичести минзухари....
Твари на неизтрита , недопита недоустойчива
Истинска истина , истинно изстинала , по
тротоари на забравянето....
на най- чудесното.
Перфектно е-тогава , когато-всичко стане един сезон-Лято.
Има ли го , не ли....!?
Ще бъдем по- смели,
за да ни смели
с пиниз
съдбата на синевата ,
пренебрегната
от трите цвята.
Пожелавам си , Господи-
Далечен квазис....
Сега ми е нужен Гальовен тип оазис....
И не , че съм несигурен.
Безсигурен съм ,
заради щетата , която се префениксува-
от птица в лъвица....
....А вятърът псува....
Това е ментално ,
и малко реално....
Надеждата
свежда вежда-
да не е фатално....

03 октомври 2007