автор: Mandaluga

всеки изминал ден
                  е
                        разбита
                                    вълна
във вълнолома на поредната нощ
                          а дъхът ми преди лягане
                                                   се заклещва
между блаженството
да потъна в утробата на тъмнината
                          и страхът да не ми отнеме
неизживяното утро
смачканите думи
неферментиралите
                         чувства
всеки дъх го дишам
                         като за последно
затова и напоследък много пуша
                        сякаш за да притъпя
                                                       ножа
на ледения въздух
който разпаря гърдите ми
мога да скачам
                         в
                               бездни
и нека всеки ден умирам
                          за мислите
за чувствата
                          за навиците
за страховете
                          за предубеденостите
you name it
само това тяло да живее
докато го имам
                           колкото и да е крехко
ще мога да се уча да умирам