приказка безкрай
Живял някога един император,шах Джахан го наричали.Възкачил се млад на престола в древният град Агра.
Императорът имал много съпруги но една от тях се отличавала,тя била”Възвишената избраница на двореца”-Мумтаз Махал.-любяща съпруга но и жена с много остър ум.Императорът се допитвал до съпругата си много пъти за решаването на важни въпроси.Мумтаз винаги съпровождала Джахан и на 18 година от бракът им когато той бил на война,там се родило 14-то им дете и при раждането императрицата починала.Последната й молба била той да и съгради храм и този храм да показва безграничната им любов.С помоща на тази голяма любов бил издигнат най-хубавият мавзолей който някога света е виждал.Цели 22 години хиляди зидари,скулптори,калиграфи и каменоделци градили чудото.Чудото защото Тадж Махал е чудо-изградено от любов и запазено през вековете с много любов!
Тадж Махал-“измислен от гиганти и завършен от бижутери”-съвършенството на “пиетра дура”(скъпоценни камъни инкрустирани в мрамора).
Тадж Махал-“женският характер”
Жива приказка-той се преобразява според светлината и атмосферата.
Сутрин е розов,на обяд-бял,а вечер-златен.Съвършенство наречено любов!
И тук приказката не свършва приятели,тук тя започва.
Живял някога император който от любов съградил неповторим храм на своята съпруга.Но дали само от безграничната любов или заради една голяма истина в този свят-единството.Единството на семейството!Това заради което то се създава.
Да продължи човешкият род,и поколения в поколения израстващи в единство и сплотеност,той да се усъвършенства!
Заставаме пред храма сега и виждаме отражението му в езерото пред него,
също толкова величественно както самият храм!
Любовта е вечна!
Приказка без край!