автор: AmberBlack

Ръката му бавно се отпусна, но напрежението в погледа му остана. Той прокара пръсти нервно през косата си, огледа предметите недоверчиво наоколо и каза тихо:
-Разкажи ми как влезе!
-Искам първо да седна! -погледна го тя умолително.
- Заповядай!- посочи той един от големите дървени кухненски столове, около кръглата маса. Междувременно обиколи всички ъгли на апартамента си, отвори по- големите врати на шкафове и гардероби. Бяха сами. Отиде до входната врата и я заключи два пъти -за по-сигурно. Сега поне беше в безопасност. Обърна се отново към момичето, а то продължаваше да стои изправено и да го гледа с широко отворени очи.
-Сядай!- подкани я той.
-Не тук, искам да седна на твоето любимо кресло.
Тя тръгна към другата стая. Определено го озадачи с желанието си да седне там, явно някой и беше казал. Някой, който го познаваше достатъчно добре. Момичето си беше лудо, но зад тази лудост имаше и още някой- този, който и беше помогнал да влезе тук. Трябваше да разбере.
- Заповядай, ето го креслото! - обърна се към нея той с по -мек тон в гласа.
- Благодаря ! - момичето се сви в голямото меко кресло потъна там като коте в купчина топли есенни листа. Благодаря ти, но аз нямам много време. Скоро ще изчезна - търсят ме. Знам, че ме мислиш за луда, но не съм!- погледна го тя тъжно, а очите и отново се напълниха със сълзи -Идвам от друго измерение. Престъпих правилата на нашия свят- нямаме право на контакт с вас, можем само да ви наблюдаваме.