автор: elpetpari

Времето те стяга като шапка,
раните гноясват и смърдят,
пред тебе се нареждат голи факти-
на кофти и по- кофти се делят.
И сложил всичко в черната кутия,
вървиш изправен, правиш се на твърд,
а някой във ухото със фуния
повтаря ти:
"Живей, човек! Животът ти е кът!"