Пия джин и си ближа раните. Ако ти намирисва на самосъжаление – картинката ти е ясна, тази воня ти е до болка позната и можеш спокойно да спреш до тук.
Продължаваш, а ? Е, човещинка! Успокояващо е някак да знаеш, че не си само ти. Винаги действа ободряващо да знаеш, че и на някой друг нещо не му е наред и ха, ха – не всичко е такова, каквото изглежда!
Да, ама на мен не ми пука на теб какво ти е, щото в момента съм се завряла в ъгъла на живота си, гледам си средоточено пъпа, и колкото и да съм известна (регионално) със своята хуманност, филантропия и просоциална насоченост, нищо не е в състояние да ме трогне толкова, колкото моето иначе така симпатично Его! Е, не че от него е останало кой зане колко, де! Толкова е изцентрофужено, че от тук насетне ми трябва сигурно чудо или цял един живот, че да опъна гънките! Пък най- лошото ми е, че съм човек (демек, не съм Господ), че да знам колко точно е туй „цял един живот”, а пък за чудо и дума не може да става! Та да не се окаже (т.е. и това се прибавя към притесненията ми), че докато се занимавам с опъването на смачкането си его , часовника вземе, часовника вземе, че изтиктака и хоп, край...изтървала съм най – хубавото, най – важното....
... Никой не може да ти каже, кое е то, това най-важното, и не може да спре часовника, докато си гледаш пъпа....
Чакай, че се разводних. Направо се отплеснах. В същност, идеше реч за джина (много добро питие) и моите рани (безкрайна тема).
Правя опит да отсея сеното от плявата, ама да не мислиш, че е лесно! Нещата се усложняват допълнително от гледната точка, която е различна, в зависимост от камбанарията, от която гледаш и в зависимост от ситуацията. Или по-точно от това, до колко ти е по вкуса определената ситуация. А моята ситуация (предупредих те вече, че ме вълнува, единствено и само, моята ситуация) хич не ми е по вкуса.
Точните думи не са никак лесно изкуство.
Кво ми е на ситуацията, ли ? Ами ако ти се вълнуваш, единствено и само, от собствената си ситуация, няма как да ти се изясни какъв и е проблема на моята ситуация.Не го приемай толкова лично, нормално е.
Работата е там, че нещата в живота ми се случват (все ми се ще да кажа – „сговнясват”), ама говоря за онези „най-важните неща”, без да мога да направя каквото и да. Просто се случват („..................”). А резултатът обикновенно е болка – нечовешка болка и безпаметно отчаяние (обичам да драматизирам!).
Ако не изпитвах това, което изпитвам и ако не се чувствах като прани гащи, сигурно щях да оценя мелодрамата с подобаващо чувство за хумор и едно великодушно „Голям праз!”! Да, ама, не!
Банална история, по буквар, както се казва, но като ти се случи, нищо не е в състояние да ти помогне.Най-малко това, че е по буквар. Щото си живял в оня пашкул – „На мене? – Никога!”, „Той е различен!” (голям смях!), „На нас? – Изключено”..... Като, че имаш (само ти ) доживотна застраховка в божието ДЗИ.
И изведнъж......... ПЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯС! Оп – па! Правилото няма изключения!
И тряс! Разбрах! (Всички разбират!)
Заменим си! Заменим си, не ами – като носна кърпа за еднократна употреба си заменим!
И хукваш........ и спасяваш......... и кво спасяваш и ти не знаеш, ама кой ли и да ти каже......
И рев...... и виеш като корабна сирена, ама и да се разцепиш, все е тая! ФАКТ! Гол, озъбен, до безумие прост и ясен факт – ИЗНЕВЯРА! ( Е гати, джина свършва, а фаза „Майната му” е далече!)
И сновеш като рогат добитък (че какъв друг?!). И ту ти се иска (неистово) да си мъртъв, ту да му натриеш носа (ама така, че да му светне, та никога да не му изгасне), ту да застреляш всичко що диша и шава, ту да си....., ту да не си..... Всички буквари да си изял с кориците, все е тая – все е в г.. и все е в твоя!