автор: lahaina

По тъмните площади и улици
на град, измислен в някоя история,
(разгръщаме отново тази страница
за недочулите да я повторим),

се луташе, забравил даже вчера,
без вяра в утре или в днес,
човек - като в капан пантера,
затворен във килия без процес.

Приличаше досущ на привидение
със някакво далечно свое минало,
за него времето бе без значение,
увиснало в пространството, застинало...

А спомените трескаво се блъскаха
в борба за някакво надмощие,
звездите и луната мъчно пръскаха
по малко светлина във нощите.

И само лампите - единствени свидетели -
извръщаха глави подире му:
"Живеем в този град десетилетия -
в постъпките му смисъл не намираме.

Той всяка вечер, щом се стъмни,
излиза с пистолет в ръката,
но барабана никога не пълни,
а стреля винаги в главата.

Дали му носи някаква наслада,
че утре вечер може да умре
или пък... непрестанно страда
и няма силата да спре?"

И всяка нощ със странно дръзновение
вървеше лудият напред
по своя път и търсеше спасение...
Все по-отчаян, все по-блед.

И чак на сутринта, премръзнал,
пропит до кости чак от студ,
патрони да напълни пак недръзнал,
прибираше се този луд.

Ще чака може би довечера,
когато е възможно да заспи
или с засилващо се чувство на обреченост
по тъмните площади пак да бди.

И чак след много, много време,
когато странна сила го обгърне,
ще се реши един патрон да вземе
и пистолета си в рулетка да превърне.