автор: perko

Див, среднощен мой град! Пространство на злоба,
на черна магия и бяла любов.
На духове бродещи в тайнствена доба
и мрачни субекти, излезли на лов.

Див среднощен мой град! Час на забава
за наспаните денем в среднощния бар.
Някой зад ъгъла обич продава,
а някъде устни изгарят от жар...

Див среднощен мой град! Блаженствено царство
на приказни феи и баби Яги,
на грешни наслади и сладко коварство,
на разгулни хазяи и спящи слуги.

Див среднощен мой град! Спи тротоара
уморен от шума на безброй ходила.
Изстива оцъклен паважът пред бара
със мирис на камък, стъкло и мъгла.

Див среднощен мой град! Олющен от влага,
измит от порои, от сълзи и пот.
До мазните кофи изпаднал бродяга
рови в боклука и търси живот...

Див среднощен мой град! Отнейде извира
кална и мътно-ръждива вода.
Господи! Нещо във мене умира.
Виж, от небето се спусна звезда...

Див среднощен мой град! Аз вървя сред покоя
в туй царство на ужас, на сенки и смрад.
Как искам да спра уморен на завоя,
да махна на своя довчерашен свят.

Див среднощен мой град! Небето продрало
времето бърза към изгрева бял.
Тази нощ е едно неизбежно начало,
а утре логичният неин финал...