От един въпрос зависят нашите съдби
но твърдо убеден съм и го знам,
че не е оня тъп въпрос To be ore not to be!,
a въпросът “Дали да му дам?”
Бе дам не дам, но май не съм наред.
Все едно съм сбръчкана стафида.
Излизам отегчен от Интернет,
излизам, а пък няма де да ида.
И както си стоях ей-тъй вглъбен
нещо изведнъж ме ботуряса!!!
Дефакто всеки тъп работен ден
съкращава ни живота с осем часа...
И някакви усещания гадни
стиснаха ми изотзад чембера,
като си представих, че след два дни
днескашното утре ще е вчера?!!
А друг един въпрос съвсем ме шашка
и мъчи ми плешивата глава.
Ако мъж застане в задна прашка,
счита ли се мъж и след това?!!
Какъв народ сме! Боже опази!
Сбирщина нещастни хаирсъзи!
Всеки може да ни обгази.
тъй както може и да ни обгъзи.
Разгеле за въздуха попита ни!
Да ти отговоря делово,
че той е даже и за предпочитане,
защото дишайки ти виждаш кво!
Такъв ни животецът – досаден и ташкън!
Низ от неочаквани прояви.
Оргазъм ли ни идва – идва все насън!
Като е диария – наяве...
Живееш запленен от кух стремеж
и вземеш някой ден, че проумееш.
Лесно е за нещо да умреш!
Тъпо е за него да живееш!