автор: neraida

Бях тази, която човъркаше в душите на хората
и превръщаше пепелта в клада за чувства.
Бях тази, чиято усмивка изплуваше с дъжда
и потъваше с изгрева на слънцето.
Бях тази, която обичаше да мрази толкова,
че целувките й причиняваха драскотини.

Исках да съм тази, която прави рози от глина
и превръща мрамора в туптяща плът.
Исках да съм тази, която се къпе в гръмотевици
и плува в зарите на залеза.
Исках да съм тази, която обича толкова,
че кръвта в чашите ми да има вкус на вино.

Сега съм просто тази, която търси нежност в пясъка,
но вместо мидички намира само
парчета счупени бутилки.