автор: foster

Отпи бавно от стъклената чашата и преглътна прозрачно-кафеникавата течност ,топлината приятно
се разля по тялото му. Седнал в удобен кожен футйол срещу камината в която гореше силен огън
Слейд беше потънал в мисли за живота си или за това което беше останало от него. Намираше се в една стара отдалечена от света вила разположена на носа на северното крайбрежие където ветровете нестихваха през цялата година. Малко хора посещаваха това място дори и в добро време ,а падналия сега навън студ гарантираше пустотата му.
Освен буйната трева която изглеждаше като разгневен океан заплашващ да погълне всеки и едното останало без листа дърво нямаше нищо живо наоколо нищо освен Слейд. Къщата в която се намираше пренадлежеше на покойния му чичо ,посещаваше е когато търсеше усамотение и тишина. Този път бе решил да се усамоти с една стъклена бутилка и омайващото и съдържание. Напълни чашата си до горе, допря е до устните си ,но не отпи веднага наслждаваше се на аромата ,който само едно добре отлежало шотландско Уиски даваше. Отпи една голяма глътка ,която му се стори като чист балсам ,малко след не я последва друга ,а след нея още една и чашата остана празна ...също като душата му. Топлината го поглъщаше ,изгубваше се в нея и забравяше малко по-малко от живота си .Наля си отново този път изпразни чашата от веднъж. Ox тази топлина как му се искаше да се разтвори в нея и да изчезне да се превърне в пламък ,а след това в дим и да бъде разнесен от вятърa. И носен от него да влезе през отворения прозорец там на тяхното легло да премине през косите и да погали лицето и да се спре на устните и. Да остане върху им изричайки това което при последната им среща не успя. От страх или несигурност в собствените си чуства той е загуби загуби е по-най-глупавия начин защото не успя да изрече две малки ,но силни думи.
Той стоеше в края на лелгото с отпуснати във въздуха крака малко след като се бяха любили,когато тя му беше казала:
- Обичам те! Обичам те много! - Слейд посрещна погледа и с очи без да отрони дума ,настъпилата тишина задушаваше и двамата .
- А ти обичаш ли ме? - продължаваше да е гледа мълчаливо без да издава видимо някакви емоции. Искаше да отвърне на думите и искаше ,но не можеше. Беше чувал толкова много пъти тази дума използвана от хора ,които седмица по-късно се разделяха ,че вече не беше сигурен в нейното значение. Какво означава обичам? Дали е да се грижиш и мислиш за някого непрестанно? Или пък чуството за празнота което те обзема когато човека до теб липсва? А може би постоянната радост ,кога си с него? Можеше ли да се обърка привързаността към някого с обич или обратното? Тези и подобни на тях въпроси измъчваха Слейд без да намира отговора им. Как можеше да използва дума за което значение не бе сигурен? След като всички ,които са ти казвали "Обичам" са те изоставяли ,хората казали я един на друг разделени смисълът и започва силно да ти обягва. Звучи ти ,като някакъв изкривен поздрав пълен с ирония , някака заблуда целяща да притаи сетивата ти, като висша форма на ценизма. Нямаше как да и обясни тези съмнения ,които го разкъсваха и за това и отговори с омразното ..
- Не знам ...наистина не знам - това бяха последните думи ,които каза преди тя да напусне стаята с насълзени очи. От тогава беше изминала седмица. Съмненията сега му се виждаха глупави и безмислени даже смешни ,но тези съмнения му костваха много. Трябваше ли винаги човек да сгреши, да страда за да разбере истината за себе си? Изправи се бавно и с неуверена крачка пристъпи към прозореца гледащ към морската шир ,но липсата на равновесие в галавата му го накара да се върне обратно пред камината. Огънят бавно догаряше , светлината постепенно намаля ,остана само жарта която имаше нужната топлина да възпламени нов по-силен огън ,трябваше само да бъде добавено необходимото.