На колене
пред кръста на небето
свеждам своята глава.
Сърцето
не спира да отмерва
ударите на скръбта.
Сълзите
тъжно мокрят
жадната земя.
И чудо,
бляскави звезди
се раждат във пръстта.
Поникват
тайнствени цветя
и зелена свежест на трева.