автор: pastirka

Сиромахово лято
брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия,
скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка
познава страха от примереност
и очаква на строгата есен
безмълвния знак.

Нероденото утре
смалява ръста си с минута,
а морето лежи под скалите
с хайвер разпилян.
В радостта се прицелиха -
падна след изстрел кошутата
и застина със поглед учуден,
но в лятото взрян.