автор: AmberBlack

Невероятна болка.
Лабиринт.
Земята долу се люлее...
Годеж
и сватба!
Как така?
Нелепо,
пусто.
и...се смееш.
Градът кънти от твоя плач.
Градът се свива от уплаха
и се превръща във петно
размазано от вятъра...
По сгърчен камък все вървиш.
По тъмни улици ще хлипаш,
с пиянство ще се утешиш
и с утрото ще се проклинаш...
Невероятна болка!
Тръгваш сам.
Разкъсваш писъкът на части.
Прегъваш го в гласа си скрит,
закриваш устните си с длани...
И в някой ъгъл ще се спреш,
от сянката му ще откраднеш
и ще угаснеш като свещ
забулена
от вятъра.