автор: scenaristbg

Никога вече няма да е двадесет и три часа и тринадесет минути на двадесет и седми септември през две хиляди и седма година. Реших да запечатам този миг.
И така...
Пиша това на сравнително добър лаптоп, тъй като нямам друго за правене. Графоманствам. Това е експеримент, в който описвам една минута, неповторима минута от живота си. До мен има разни джуджурии, приятелката ми, която чете някаква книга. Спомням си за работата, която съм свършил днес. Опитвам се да нарисувам този миг, но не мога. Не се получава. Пръстите ми пишат все по-силно и по-силно, като всъщност искам да е по-бързо, но не става. Още малко и клавиатурата ще се разхвърчи...
Край, не стана. Опитах се да опища един миг - двадесет и три часа и дтринадесет минути на двадесет и седми септември през две хиляди и седма година.
Не се получи. Докато ви обясня какво се опитвам да ви кажа, да опиша обстановката и... То свършило. Донейде. В двадесет и три часа и тринадесет минути на двадесет и седми септември през две хиляди и седма година описвах минутата, безвъзвратно загубена.
Докато изредактирам този експеримент, ще минат още три-четири минути. Бааааа. Нещо не се получи. Минутата си отиде.