автор: Melpomeni

“Скъпа моя,

подобно на листото, което пада повалено от вятъра, откъснато
от източника си, то намира винаги най-късия път до земята.
и
макар да не пада по права линия,
неговото лъкатушене е
неговия най-къс път до земята.
до неговата цел.
Подобно на
листата и ние падаме като тях в сърцето на Любимия си и
макар този път да е Лабиринт, той е най-умело построения.
Радвам се и пазя всички онези мигове, безкраен низ от
мигове, които ни водят към сърцата ни.
Дали си принадлежим?
Да, защото споделяме една и съща Свобода - неугасваща, без
граници, без условия, като бурен пролетен поток, подемаща
ни надолу по течението, рабиваща ни на хиляди малки
частици,
които се смесват до неузнаваемостта,
до границата,
онази несъществуваща граница,
която ни слива,
без да ни обезличава.
Нека да скрием в себе си нашата любов - бъди
пазител на моето сърце,
аз - на твоето.
Именно затова се
казва, че най-лесния начин да скриеш листо е да го оставиш
в гората.
Смисълът на живота е концетриран в една година от
него;
смисълът от тази година - в един месец;
смисълът на този месец - в една седмица,
нейният смисъл в един ден,
а
на този ден - в този миг, СЕГА!

ОБИЧАМ ТЕ!!!
Бъди моя.”

пп. Част от кореспонденцията ни с моята любов. Защото го обичам...