автор: vasisid

Няма нищо да кажа сега...
Мойте мисли със теб си говорят.
Колко безумно е всичко това...
Нека мъдрите жрици да спорят!

Исках муза ...Прекрасна ли беше?
Отдадох се сляпо,без капка вина.
Виновност във тебе безумно крещеше.
Не чаках пощада...Очаквах съдба!

Черен червей в сърцето се вкопчи,
стените се лющят и капе кръвта.
Видение плахо към тебе проглежда.
Магията страшна е...Клада с дърва!

Повярвай ми!Не се ли покайвам?!
Безнадеждно ли беше да търсим съдба?
Няма грях във моята нежност...
Искам твойто Лице,наместо Света!