автор: komshin

Нахален бил съм – казваш.
-Да, наистина си права.

Да отвориш душата си,
Когато сърцето любов раздава,
а никой не я иска.
Трябва да си нахал и да ти стиска.
В днешното брутално време,
това наистина е бреме.

Да даряваш обич, топлина,
Да желаеш доброто,
Когато властелин около теб е злото,
Това наистина е нахално безумие.
И голямо скотоумие.

Така е, да!
Но когато мрак
в душите ни нахлуе
и лед сърцето ни скове,
тогава всеки от нас разбира,
че нахалникът с пламтящото сърце,
любов, надежда ще положи
и в нашите ръце.