На И.
Спомняй си за мен,
като за светкавица
през януари
/което е природен феномен/...
Като за кръв, дарена
на умиращ болен.
Като за свещ, недогоряла
в параклис разрушен.
Като за оная песен на Ищар
/ти знаеш за желанието мое.../,
която дълго ехото ще носи
накрая, щом ме спуснат в гроба...
Спомняй си за мен,
като за причастие
и покаяние
пред Господ,
с една сълза,
опарила
окото ти....
26.09.2007
http://www.vbox7.com/play:0ea25f8e