автор: roza1

Живота ми е несравним!
Наподобява Ниагара.
Събрал е бисерни води-
дъжд, поточета, сълзи..
С тях върви, шуми, гърми-
всяка клюка заглушава.
Силен е за сто мъже-
остри камъни шлифова,
но е нежен като мен-
и умее да пленява.
Той не спира да върви
понесъл тежестта нелека-
има цел, избрал си е пътека.

Той успява да докосне
с капчица роса Човека.